30 нояб. 2018 г., 22:14

Бялата

765 11 36

Студено е!

Студът прегръща

с ледена усмивка

и пуска във сърцето

зрънце лед

със снежна белота

мисълта притиска

и шепне и вълшебства

с приказки подред.

Красиво е!

Душата онемява

търси в сънища

несбъднати мечти

тялото изстива

бавно се сковава

човекът е щастлив,

нали лети!

 

Октомври,2018г

Варна,Гавраил

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Таня,някои казват че това е ново начало.
  • ... а не е ли това "после", което ме питаш.......
  • Генек,човекът е кълбо въпроси.Повечето нямат отговор.
  • Не разбирам от поезия. Деля творбите на две - хубави и други. Не, че са лоши, а просто не са за мен. Хубавите ми допадат - не знам защо. Впрочем, не знам защо и дишам...
  • Ангеле,а като споделиш красотата с приятели тя става невъобразима.
    Благодаря ти,Приятелю!Хубава вечер!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...