30 нояб. 2018 г., 22:14

Бялата

766 11 36

Студено е!

Студът прегръща

с ледена усмивка

и пуска във сърцето

зрънце лед

със снежна белота

мисълта притиска

и шепне и вълшебства

с приказки подред.

Красиво е!

Душата онемява

търси в сънища

несбъднати мечти

тялото изстива

бавно се сковава

човекът е щастлив,

нали лети!

 

Октомври,2018г

Варна,Гавраил

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Таня,някои казват че това е ново начало.
  • ... а не е ли това "после", което ме питаш.......
  • Генек,човекът е кълбо въпроси.Повечето нямат отговор.
  • Не разбирам от поезия. Деля творбите на две - хубави и други. Не, че са лоши, а просто не са за мен. Хубавите ми допадат - не знам защо. Впрочем, не знам защо и дишам...
  • Ангеле,а като споделиш красотата с приятели тя става невъобразима.
    Благодаря ти,Приятелю!Хубава вечер!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...