30.11.2018 г., 22:14

Бялата

768 11 36

Студено е!

Студът прегръща

с ледена усмивка

и пуска във сърцето

зрънце лед

със снежна белота

мисълта притиска

и шепне и вълшебства

с приказки подред.

Красиво е!

Душата онемява

търси в сънища

несбъднати мечти

тялото изстива

бавно се сковава

човекът е щастлив,

нали лети!

 

Октомври,2018г

Варна,Гавраил

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Таня,някои казват че това е ново начало.
  • ... а не е ли това "после", което ме питаш.......
  • Генек,човекът е кълбо въпроси.Повечето нямат отговор.
  • Не разбирам от поезия. Деля творбите на две - хубави и други. Не, че са лоши, а просто не са за мен. Хубавите ми допадат - не знам защо. Впрочем, не знам защо и дишам...
  • Ангеле,а като споделиш красотата с приятели тя става невъобразима.
    Благодаря ти,Приятелю!Хубава вечер!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...