30.11.2018 г., 22:14

Бялата

770 11 36

Студено е!

Студът прегръща

с ледена усмивка

и пуска във сърцето

зрънце лед

със снежна белота

мисълта притиска

и шепне и вълшебства

с приказки подред.

Красиво е!

Душата онемява

търси в сънища

несбъднати мечти

тялото изстива

бавно се сковава

човекът е щастлив,

нали лети!

 

Октомври,2018г

Варна,Гавраил

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Таня,някои казват че това е ново начало.
  • ... а не е ли това "после", което ме питаш.......
  • Генек,човекът е кълбо въпроси.Повечето нямат отговор.
  • Не разбирам от поезия. Деля творбите на две - хубави и други. Не, че са лоши, а просто не са за мен. Хубавите ми допадат - не знам защо. Впрочем, не знам защо и дишам...
  • Ангеле,а като споделиш красотата с приятели тя става невъобразима.
    Благодаря ти,Приятелю!Хубава вечер!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...