30.11.2018 г., 22:14

Бялата

772 11 36

Студено е!

Студът прегръща

с ледена усмивка

и пуска във сърцето

зрънце лед

със снежна белота

мисълта притиска

и шепне и вълшебства

с приказки подред.

Красиво е!

Душата онемява

търси в сънища

несбъднати мечти

тялото изстива

бавно се сковава

човекът е щастлив,

нали лети!

 

Октомври,2018г

Варна,Гавраил

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Таня,някои казват че това е ново начало.
  • ... а не е ли това "после", което ме питаш.......
  • Генек,човекът е кълбо въпроси.Повечето нямат отговор.
  • Не разбирам от поезия. Деля творбите на две - хубави и други. Не, че са лоши, а просто не са за мен. Хубавите ми допадат - не знам защо. Впрочем, не знам защо и дишам...
  • Ангеле,а като споделиш красотата с приятели тя става невъобразима.
    Благодаря ти,Приятелю!Хубава вечер!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....