Каква красота, Господи!
Каква красота!
Колко е бяло навсякъде!
Колко е бяло!
Зима ли?
Не...!
Пролет е това!
Бяла, нежна пролет!
А на платното бяло като нарисувани
са пламъчета - истински лалета!
Как искам да си събера от тях,
за да ме топлят цяла зима!
Каква красота е само, Господи!
Каква красота!
А храстите от люляк?
Ами зюмбюлите?
Не искам да забравя теменужките!
Как хубаво ухае всичко!
Мирише на Любов!
На пролет!
Каква красота е, Господи!
Каква красота!
А гората?
Колко е зелена!
Катеричките подскачат по дърветата,
излезнали от своите хралупи!
Каква красота е,
само ако знаеше,
отново би дошъл и би останал!
© Анета Все права защищены