Apr 19, 2007, 6:34 PM

Бяло

  Poetry
767 0 11

Каква красота, Господи!
Каква красота!
Колко е бяло навсякъде!
Колко е бяло!
Зима ли?
Не...!
Пролет е това!
Бяла, нежна пролет!
А на платното бяло като нарисувани
са пламъчета - истински лалета!
Как искам да си събера от тях,
за да ме топлят цяла зима!
Каква красота е само, Господи!
Каква красота!
А храстите от люляк?
Ами зюмбюлите?
Не искам да забравя теменужките!
Как хубаво ухае всичко!
Мирише на Любов!
На пролет!
Каква красота е, Господи!
Каква красота!
А гората?
Колко е зелена!
Катеричките подскачат по дърветата,
излезнали от своите хралупи!
Каква красота е,
само ако знаеше,
отново би дошъл и би останал!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...