17 авг. 2023 г., 20:40

Бяло и черно

569 2 3

Бели лебеди хвърлят
черни сенки по синята плът
на течащата река
на живота,
а над тях е заспало
небето от жега,
в което пасат
стада облаци
без капчица влага
в очите.

Черни лебеди сенки
водят бели тела
над леглото
от камъни речни,
но кои са истинските
плаващи птици,
и кои отражение само?

И могат ли двете
лица да живеят
без бялата,
или тъмната част
под небето
от облаци
жадни
за влагата,
която се крие
в очите?

15.08.2023.
___
Вдъхновението тук ми е коментарът на Niki_art  към стихотворението ми "Повелители на словото" и моят отговор към него.
Благодаря сърдечно за което.
_____

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Каменов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мерси, Ничка, Ина.
  • Интересен стих. На мен ми хареса, защото за ума е судоку. Сякаш има още от тази енигма...
  • Много е хубаво, Гош!
    Влезнал си във водите на сюрреализма, малко страхливо предвид стилистиката ти на писане!
    Трудно ще избягаш от нея, защото имаш категоричен изказ, няма насеченост на фразите, имаш една гладка, конструкция!
    Вторият куплет е обяснението на първия-(и няма недоизказаност)!
    Влизаш ритмично и категорично, с замах и градация и модулации на фразите-оформящи метафорите и облицовката на стиха!
    Познах, че е твое още по този изказ.
    Трудно ще го объркам!
    Стихът е повече от чудесен!

Повелители на словото 🇧🇬

Какво са думите? Раздвижване на вятъра
и звуци съчетали се във нищото.
Забравя ги най-често даже авторът
изплюл ги на живота си в бунището.
Какво да кажем за случайно чулите? ...
604 1 13

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...