17 авг. 2023 г., 20:40

Бяло и черно

561 2 3

Бели лебеди хвърлят
черни сенки по синята плът
на течащата река
на живота,
а над тях е заспало
небето от жега,
в което пасат
стада облаци
без капчица влага
в очите.

Черни лебеди сенки
водят бели тела
над леглото
от камъни речни,
но кои са истинските
плаващи птици,
и кои отражение само?

И могат ли двете
лица да живеят
без бялата,
или тъмната част
под небето
от облаци
жадни
за влагата,
която се крие
в очите?

15.08.2023.
___
Вдъхновението тук ми е коментарът на Niki_art  към стихотворението ми "Повелители на словото" и моят отговор към него.
Благодаря сърдечно за което.
_____

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Каменов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мерси, Ничка, Ина.
  • Интересен стих. На мен ми хареса, защото за ума е судоку. Сякаш има още от тази енигма...
  • Много е хубаво, Гош!
    Влезнал си във водите на сюрреализма, малко страхливо предвид стилистиката ти на писане!
    Трудно ще избягаш от нея, защото имаш категоричен изказ, няма насеченост на фразите, имаш една гладка, конструкция!
    Вторият куплет е обяснението на първия-(и няма недоизказаност)!
    Влизаш ритмично и категорично, с замах и градация и модулации на фразите-оформящи метафорите и облицовката на стиха!
    Познах, че е твое още по този изказ.
    Трудно ще го объркам!
    Стихът е повече от чудесен!

Повелители на словото 🇧🇬

Какво са думите? Раздвижване на вятъра
и звуци съчетали се във нищото.
Забравя ги най-често даже авторът
изплюл ги на живота си в бунището.
Какво да кажем за случайно чулите? ...
590 1 13

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....