17.08.2023 г., 20:40

Бяло и черно

560 2 3

Бели лебеди хвърлят
черни сенки по синята плът
на течащата река
на живота,
а над тях е заспало
небето от жега,
в което пасат
стада облаци
без капчица влага
в очите.

Черни лебеди сенки
водят бели тела
над леглото
от камъни речни,
но кои са истинските
плаващи птици,
и кои отражение само?

И могат ли двете
лица да живеят
без бялата,
или тъмната част
под небето
от облаци
жадни
за влагата,
която се крие
в очите?

15.08.2023.
___
Вдъхновението тук ми е коментарът на Niki_art  към стихотворението ми "Повелители на словото" и моят отговор към него.
Благодаря сърдечно за което.
_____

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мерси, Ничка, Ина.
  • Интересен стих. На мен ми хареса, защото за ума е судоку. Сякаш има още от тази енигма...
  • Много е хубаво, Гош!
    Влезнал си във водите на сюрреализма, малко страхливо предвид стилистиката ти на писане!
    Трудно ще избягаш от нея, защото имаш категоричен изказ, няма насеченост на фразите, имаш една гладка, конструкция!
    Вторият куплет е обяснението на първия-(и няма недоизказаност)!
    Влизаш ритмично и категорично, с замах и градация и модулации на фразите-оформящи метафорите и облицовката на стиха!
    Познах, че е твое още по този изказ.
    Трудно ще го объркам!
    Стихът е повече от чудесен!

Повелители на словото

Какво са думите? Раздвижване на вятъра
и звуци съчетали се във нищото.
Забравя ги най-често даже авторът
изплюл ги на живота си в бунището.
Какво да кажем за случайно чулите? ...
590 1 13

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...