15 авг. 2023 г., 07:50

Повелители на словото 

  Поэзия » Философская
345 1 13



Какво са думите? Раздвижване на вятъра
и звуци съчетали се във нищото.
Забравя ги най-често даже авторът
изплюл ги на живота си в бунището.

Какво да кажем за случайно чулите?
По-бързо и от него това правят...
Във нищото съдбата е на думите,
но малка част във времето остават...

И точно за такива е борбата,
че всеки иска с нещо да се помни,
но смее се на суетата ни съдбата
и трие ни... със камъни надгробни...

А ние се напъваме, напъваме,
и мъчим се полуоргазмено...
Но напъните чужди дали чуваме?
А може би е всичко вече казано?...

Амбиции, тиради, монолози,
но времето отсява неподкупно!
Над гроба ни щом има вечно рози
успяли сме, но толкова е трудно...

Най-често препикават само псета
сред бурените мястото последно,
където равен е банкерът и поетът,
където като дума ще изчезна..

А ти как смяташ? Ще оставиш ли следа,
а може би и цяла магистрала?...
И всъщност, колко трае вечността
по нашата човешка скала?...

Не отговаряй! Думите са вятър!
Нима дори това не схвана вече?
Велик си... като дъх на вентилатор...
И виждам... в своите очи си вечен...

Тук вдигам палец - браво, оптимист!
(Такива много времето погреба...)
За теб светът е само твоят лист,
а за света си... може би, амеба...
*****
Слова поредни в нищото изхрачих
за да ги чуят глухите за тях...
Но пък това е чисто моят начин
да заявя - Аз зная, че съм прах!

14.08.2023.

© Георги Каменов Все права защищены

Бели лебеди хвърлят
черни сенки по синята плът
на течащата река
на живота,
а над тях е заспало ...
  307 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ПП
    Вече и го написах!
    Мерси отново, Ничка. Поне за мен бе интересен експеримент това, а дали ще е успешен...
    Или в сряда, или в четвъртък ще го пусна и ще видим дали ще те изненадам...
  • Ничка, амбицира ме!
    Мисля, че още утре ше те изненадам (леко) с формата на стихото, което ще пусна, но ще гледам до дни да напиша нещо, което ако не виждаш, кой е авторът, няма да познаеш, че е мое.
    Ще видим дали ще успея...
    Мерси и за предизвикателството, което сам си поставих, и за чудесното включване.
  • Знам, какво можеш, Гош!
    Как пишеш и какво ще поднесеш-като изказ, като форма, като конструкция и трудно ще ме изненадаш!
    Радвам ти се от сърце!
    Бъди, какъвто си!🍀🍀🍀
  • Мерси, Петре, да, нещата от живота.
  • И на мен ми хареса, обичам да казвам ''Просто нещата от живота'' , и допълвам, поднесени в стихотворна форма. Поздравления.
  • Благодаря, Вики 💐
  • Браво, Жоро! В отлична форма си поднесъл много бодлива истина. Всички сме прах...
  • Мерси сърдечно и на теб, Пепи, за споделеното.
    Нещо ме избива на смях, но 1 път ще си премълча, че нямам време за обмяната на конструктивни мнения и доводи.
    Прекрасен ден ти пожелавам.
  • Думите са крилете на мисълта ни. Вятър са празните думи. Няма безсмислени думи, има безсмислени изречени мисли.
  • Мерси, Иване.
  • Много истини има в стиха ти, Георги! Уважавам твоя свят такъв, какъвто е! Написаното слово, оставя следи! поздравления за стиха!
  • Перфектно поднесено мнение, Скити!
    Такива коментари са комплимент за всеки автор, мисля, а различните гледни точки обогатяват всяка творба.
    Благодаря ти от сърце!
  • "Думите са вятър!"
    Хубав стих си посветил на пишештите! Но думите дали са вятър? Мисля, че всяка изречена дума си остава в пространството, всяка изписана - също... Човек трябва да вярва в себе си и да се стреми към усъвършенстване! Да, всички сме прах, но повярвай ми - словата ти не са "изхрачени" в нищото, те остават и след теб и имат своето значение! Дано не съм разбрана погрешно или аз да не съм разбрала стиха...
    Поздрав, Георги! И пиши, написаното остава!
Предложения
: ??:??