Бяло облаче
Бяло облаче високо в небето,
носено от вятъра волно,
рисуваше фигури причудливи,
сякаш в различни роли минава.
Виждам го като снежна кралица,
в каляска пухкава бяла лети,
ето, сега е богиня красива,
обвита с венец от звезди.
Отмина тоз облак бяло игрив.
Слънчице малко проблесва.
Стана ми някак по-леко,
унесена в спомен щастлив.
Как да съхраня те аз - кажи?
В сърцето си, а толко ранимо.
Защото си само една-единствена,
моята обич голяма, красива.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елена Все права защищены
