Бяло облаче високо в небето,
носено от вятъра волно,
рисуваше фигури причудливи,
сякаш в различни роли минава.
Виждам го като снежна кралица,
в каляска пухкава бяла лети,
ето, сега е богиня красива,
обвита с венец от звезди.
Отмина тоз облак бяло игрив.
Слънчице малко проблесва.
Стана ми някак по-леко,
унесена в спомен щастлив.
Как да съхраня те аз - кажи?
В сърцето си, а толко ранимо.
Защото си само една-единствена,
моята обич голяма, красива.
© Елена All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
