Бяло стихотворение
Април е бял като саван,
април блести обезкървено.
Кръвта попива като дан
в пръстта. И става съвършена.
Смъртта е нежният палач,
орисан да извърши чудо.
Каквото ражда се от плач,
ще зрее с фанатична лудост.
Валят картечни дъждове.
Април е бял като молитва.
Дали последният човек
ще може обич да изпитва?
Цвета Иванова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цвета Иванова Все права защищены
