Бяло стихотворение
Април е бял като саван,
април блести обезкървено.
Кръвта попива като дан
в пръстта. И става съвършена.
Смъртта е нежният палач,
орисан да извърши чудо.
Каквото ражда се от плач,
ще зрее с фанатична лудост.
Валят картечни дъждове.
Април е бял като молитва.
Дали последният човек
ще може обич да изпитва?
Цвета Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвета Иванова Всички права запазени
