Април е бял като саван,
април блести обезкървено.
Кръвта попива като дан
в пръстта. И става съвършена.
Смъртта е нежният палач,
орисан да извърши чудо.
Каквото ражда се от плач,
ще зрее с фанатична лудост.
Валят картечни дъждове.
Април е бял като молитва.
Дали последният човек
ще може обич да изпитва?
Цвета Иванова
© Цвета Иванова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
