Бяло до ослепяване.
Без сенки, без изкривяване.
Кристално ясни линии и прави,
непипнати от разрухи и лоши нрави.
Бяло, като сняг. Като мляко.
Ангелско, невинно, неизплакало
ни една сълза, опиянена
от спомени за душа опустошена.
Бяло, в опаковка подредена,
в грамажи, стиковани за мене,
и обещание за изгубено нормално,
и зачертаване на депресивното печално. ...