Dec 7, 2013, 8:31 PM

Бяло, в опаковка

  Poetry » Other
490 0 0

Бяло до ослепяване.
Без сенки, без изкривяване.
Кристално ясни линии и прави,
непипнати от разрухи и лоши нрави.
Бяло, като сняг. Като мляко.
Ангелско, невинно, неизплакало
ни една сълза, опиянена
от спомени за душа опустошена.
Бяло, в опаковка подредена,
в грамажи, стиковани за мене,
и обещание за изгубено нормално,
и зачертаване на депресивното печално.
Но съм дете на пъстри синева,
не виждам и не чувам в белота,
не зная ден, ни повей, ни посока,
неплуваща, се давя във дълбокото
на белоснежната невинностна лавина.
Аз тази стая тихо ще отмина,
и тази чистота във хапче бяло.
Нека съм луда. В цветове съм засияла
и без със пороци аз да се окича,
без да рисувам драми за обречени обичания,
без да дишам в сълзи и в истерия да се смея,
в графика, без амплитуди, няма да живея.


07.12.2012г.
гр. Сопот

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Събина Брайчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...