pepsi1975 (Пепи Оджакова)
252 3423
21 мая 2008 г., 10:23

Бяс 

  Поэзия
491 0 9

Кръвта ми вече е отровна,

дори комарите отказват да вечерят.

Където мина - кучета разлайвам,

но и аз оголвам зъби вместо поздрав.

Щурци не пеят в моите нощи,

а жабите подвикват на умряло.

Бухалът покрил се е без време,

а луна невярващо е спряла.

 

Без вяра сякаш съм различна,

някак груба и съвсем цинична.

В тъмнината друго ме крепи

и във унисон зловеща е нощта.

Някак си мечтая да мъстя,

но дали си струва безпокоят?!

Като безумна блъскам се в стени,

иззидани от моите въпроси.

Дълбая дупки - отговори диря,

но само счупените нокти и кръвта,

за безизходицата моя ми напомнят.

© Пепи Оджакова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??