Кръвта ми вече е отровна,
дори комарите отказват да вечерят.
Където мина - кучета разлайвам,
но и аз оголвам зъби вместо поздрав.
Щурци не пеят в моите нощи,
а жабите подвикват на умряло.
Бухалът покрил се е без време,
а луна невярващо е спряла.
Без вяра сякаш съм различна,
някак груба и съвсем цинична.
В тъмнината друго ме крепи
и във унисон зловеща е нощта. ...