pepsi1975 (Пепи Оджакова)
252 3420
21.05.2008 г., 10:23 ч.

Бяс 

  Поезия
518 0 9

Кръвта ми вече е отровна,

дори комарите отказват да вечерят.

Където мина - кучета разлайвам,

но и аз оголвам зъби вместо поздрав.

Щурци не пеят в моите нощи,

а жабите подвикват на умряло.

Бухалът покрил се е без време,

а луна невярващо е спряла.

 

Без вяра сякаш съм различна,

някак груба и съвсем цинична.

В тъмнината друго ме крепи

и във унисон зловеща е нощта.

Някак си мечтая да мъстя,

но дали си струва безпокоят?!

Като безумна блъскам се в стени,

иззидани от моите въпроси.

Дълбая дупки - отговори диря,

но само счупените нокти и кръвта,

за безизходицата моя ми напомнят.

© Пепи Оджакова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??