Бяс
Кръвта ми вече е отровна,
дори комарите отказват да вечерят.
Където мина - кучета разлайвам,
но и аз оголвам зъби вместо поздрав.
Щурци не пеят в моите нощи,
а жабите подвикват на умряло.
Бухалът покрил се е без време,
а луна невярващо е спряла.
Без вяра сякаш съм различна,
някак груба и съвсем цинична.
В тъмнината друго ме крепи
и във унисон зловеща е нощта.
Някак си мечтая да мъстя,
но дали си струва безпокоят?!
Като безумна блъскам се в стени,
иззидани от моите въпроси.
Дълбая дупки - отговори диря,
но само счупените нокти и кръвта,
за безизходицата моя ми напомнят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепи Оджакова Всички права запазени
Знаеш къде съм - връщам я с шепи 
