15 дек. 2007 г., 23:27
Дилянчо наша гордост е сега,
псува с високо вдигната глава.
Устата не си затваря,
но неговата факла последна догаря.
Сега едно име аз крещя...
Бъчи, ти си на върха!
Имаме си ний герой,
всеки знае кой е той,
Бъч наричат го сега,
с хубостта си се намести в нашите сърца.
Няма никой да го спре
туй готино момче ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация