,,Дядо, ти недей ме спира!
Ще напазарувам сам!
Вече съм голям и знам:
Тебе – водка, мене – бира!"
Продавачът стекче бира
ми подава мълчешком,
водка в джоба ми навира.
Тръгвам аз почти бегом.
А пък дядо ме посреща –
нещо май е загорял,
щом на прага ме пресреща,
цял от радост засиял.
Тъй ще пийнем ние двама:
водка – той, а бира – аз.
По-набързо, време няма!
Трябва пак да влизам в час!
© Георги Янков Все права защищены