3.02.2023 г., 7:26

Бъдеща ситуация

469 0 0

,,Дядо, ти недей ме спира!

Ще напазарувам сам!

Вече съм голям и знам:

Тебе – водка, мене – бира!"

 

Продавачът стекче бира

ми подава мълчешком,

водка в джоба ми навира.

Тръгвам аз почти бегом.

 

А пък дядо ме посреща –

нещо май е загорял,

щом на прага ме пресреща,

цял от радост засиял.

 

Тъй ще пийнем ние двама:

водка – той, а бира – аз.

По-набързо, време няма!

Трябва пак да влизам в час!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Янков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...