25 нояб. 2021 г., 16:11

Бъди

1K 1 4

В тишината те намерих,
свита на кълбо,
обгоряла цяла във рани,
задъхваща се от любов.
Толкова ли страшно беше,
 че във тъмното стоиш?
Нима надеждата загуби, 
и си готова скрита да тъжиш?
Но, моля те,поспри.
Изтръскай се от всички мисли
и смелост събери.
На светлото излез 
и тихо си прости.
Любовта понякога боли. 
но ти си силна, разбери!
Една си ми, 
душа си ми 
и моля те бъди!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Teodora Andreev Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...