25 нояб. 2021 г., 16:11

Бъди

1K 1 4

В тишината те намерих,
свита на кълбо,
обгоряла цяла във рани,
задъхваща се от любов.
Толкова ли страшно беше,
 че във тъмното стоиш?
Нима надеждата загуби, 
и си готова скрита да тъжиш?
Но, моля те,поспри.
Изтръскай се от всички мисли
и смелост събери.
На светлото излез 
и тихо си прости.
Любовта понякога боли. 
но ти си силна, разбери!
Една си ми, 
душа си ми 
и моля те бъди!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Teodora Andreev Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...