В тишината те намерих,
свита на кълбо,
обгоряла цяла във рани,
задъхваща се от любов.
Толкова ли страшно беше,
че във тъмното стоиш?
Нима надеждата загуби,
и си готова скрита да тъжиш?
Но, моля те,поспри.
Изтръскай се от всички мисли
и смелост събери.
На светлото излез
и тихо си прости.
Любовта понякога боли.
но ти си силна, разбери!
Една си ми,
душа си ми
и моля те бъди!
© Teodora Andreev Всички права запазени