17 дек. 2009 г., 11:56

Бъди ми

1K 0 2

И когато събарям стени.

И когато ме спъват и падам.

Когато без теб съм, недей ме кори,

тогава сама съм и страдам.

 

Когато се сипе дъждът.

Когато нощта самотна се ражда.

Тогава ми спира дъхът,

победен от любовната жажда.

 

Бъди ми нощта и завеса

нека черна падне пред нас,

да ни скрие от чужда намеса,

да ни пази от хорския глас.

 

Защото самотна без тебе ще стана,

защото сърцето не ще издържи -

и до болка влюбена с теб ще остана,

до болка погубена от чужди лъжи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефани Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти много!
  • "И когато събарям стени.
    И когато ме спъват и падам.
    Когато без теб съм, недей ме кори,
    тогава сама съм и страдам"
    Много е хубав стиха ти!
    Поздравления!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...