17 dic 2009, 11:56

Бъди ми 

  Poesía » De amor
699 0 2

И когато събарям стени.

И когато ме спъват и падам.

Когато без теб съм, недей ме кори,

тогава сама съм и страдам.

 

Когато се сипе дъждът.

Когато нощта самотна се ражда.

Тогава ми спира дъхът,

победен от любовната жажда.

 

Бъди ми нощта и завеса

нека черна падне пред нас,

да ни скрие от чужда намеса,

да ни пази от хорския глас.

 

Защото самотна без тебе ще стана,

защото сърцето не ще издържи -

и до болка влюбена с теб ще остана,

до болка погубена от чужди лъжи.

© Стефани Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти много!
  • "И когато събарям стени.
    И когато ме спъват и падам.
    Когато без теб съм, недей ме кори,
    тогава сама съм и страдам"
    Много е хубав стиха ти!
    Поздравления!
Propuestas
: ??:??