И когато събарям стени.
И когато ме спъват и падам.
Когато без теб съм, недей ме кори,
тогава сама съм и страдам.
Когато се сипе дъждът.
Когато нощта самотна се ражда.
Тогава ми спира дъхът,
победен от любовната жажда.
Бъди ми нощта и завеса
нека черна падне пред нас,
да ни скрие от чужда намеса,
да ни пази от хорския глас.
Защото самотна без тебе ще стана,
защото сърцето не ще издържи -
и до болка влюбена с теб ще остана,
до болка погубена от чужди лъжи.
© Стефани All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
