И когато събарям стени.
И когато ме спъват и падам.
Когато без теб съм, недей ме кори,
тогава сама съм и страдам.
Когато се сипе дъждът.
Когато нощта самотна се ражда.
Тогава ми спира дъхът,
победен от любовната жажда.
Бъди ми нощта и завеса
нека черна падне пред нас,
да ни скрие от чужда намеса,
да ни пази от хорския глас.
Защото самотна без тебе ще стана,
защото сърцето не ще издържи -
и до болка влюбена с теб ще остана,
до болка погубена от чужди лъжи.
© Стефани All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
