И когато събарям стени.
И когато ме спъват и падам.
Когато без теб съм, недей ме кори,
тогава сама съм и страдам.
Когато се сипе дъждът.
Когато нощта самотна се ражда.
Тогава ми спира дъхът,
победен от любовната жажда.
Бъди ми нощта и завеса
нека черна падне пред нас,
да ни скрие от чужда намеса,
да ни пази от хорския глас.
Защото самотна без тебе ще стана,
защото сърцето не ще издържи -
и до болка влюбена с теб ще остана,
до болка погубена от чужди лъжи.
© Стефани Всички права запазени