16 нояб. 2008 г., 21:50

Бъди щастлив!

1.7K 0 5

Бъди щастлив!


 

 

На слънцето погледнах с възхита.

Прекрасна слънчева зора.

Погледнах изгрева и се запитах:

Дали ще е хубав днес денят?

 

Светлите лъчи поправят пътя,

мракът избяга надалеч

и любов във сърцето ми заблика.

Да! Избирам хубав да е този ден.

 

Почудих се дали в тази сутрин

някой почувствал се е като мен щастлив.

И отговорът беше - да, защо ли?

Защото всеки има своя миг щастлив!

 

Ах, миг на радост и блаженство.

Миг на усмихнати цветя,

природата те обгръща нежно

с дъхави, пролетни цветя.

 

Щастие, да - за всеки е различно

и тук да отбележа, че ме радват

различията във хорските съдби -

чувства, радости, любови, просто щастие...

 

Щастие, да - усмивка на мечтите детски,

усмивката с липсващото зъбче,

навярно фея ще го отнесе...

Бонбони и дъвки - щастието на детското сърце.

 

И да завърша искам вече

за щастието да кажа ей това:

Бъди щастлив и се радвай

дори и на най-малките неща.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Искрени поздравления за хубавия стих...пожелавам ти да продължаваш да твориш все по-хубави и по-хубави нещаРазвълнуваха ме и другите ти публикувани стихове...,но това ми въздейства по-странен и необикновен начинцелувки
  • Браво на моята адашка! Имам стихче, носещо същия позитивизъм и ще гледам утре да го публикувам
  • " Бъди щастлив и се радвай
    дори и на най-малките неща."- това е най- ценната радост!
    Поздравления, Вики!
  • Красиво!!!
  • Радвам се! Радвам се и на твоето стихче! Поздрави!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...