15 авг. 2019 г., 18:38

Бълбукащо 

  Поэзия
631 1 2

В душата ми бълбука ручей
от късни, неизречени слова,
в пропуснатите мигом случаи
на цветенце да помахам на брега,

все припрян и безвъздушен.

 

Безмилостно изтича мойто време
със сбраната в очи ми красота ...,
защо не мога, дявол да го вземе,
на водоскок политнал, 
да я докосна със ръка...?

 

Е, не бива, пчеличка веч не съм.
За други е венчето на омайно цвете -
ще бълбукам само аз насън,
докато нейде там, дано далече,
се слеят бреговете ми... по тъмно ...

 

 

 

 

© Валентин Василев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??