Българи
Българи сме, но защо ли?
Вечер стане ли - пускаме щори -
да се предпазим, да се покрием,
ала от себе си как ще се скрием?
Имаме история голяма,
ала кой я помни? Един-двама?
Плюем вече славния род,
който задружно станал бе народ!
Ала сега дружба няма -
всеки за себе си е,
а за другите - голяма измама!
Кога ли ще дойде времето пак,
когато за свободата
ще се бием до крак!?
Няма да дойде - аз зная,
но пред себе си ще призная -
не го желая, не го желая! -
Мъртви да гледам толкоз хора,
кръвта да се лее без умора.
Има ли смисъл? Не, няма -
щом пак няма да има промяна!...
© Пламена Кирева Все права защищены