Корав е Българинът корав
Но напоследък малко е болнав
Защото всичко вече го боли
И въпреки това търпи
Не може повече така
Да карат своите деца
Зад границата хляба да изкарват
И във лъжите на политиците да вярват
Да се моли за хляба си насъщен
Да е все така намръщен
Да е роб в собствената си страна
Да работи само за една храна
Стига толкова „Другари”
Вече всеки се опари
А търпилото ни свърши
А пък доверието скърши
Корав е Българинът корав
Затова показва нрав
На целия свят ще покаже
И за пореден път ще смаже
Робството и геноцида
Ще покаже неговата сила
Ще окачи поредната си обеца
Носеща отново свобода
© Hristo Hristov Все права защищены