Nov 13, 2018, 8:42 AM

Българин

  Poetry » Civic
700 1 0

Корав е Българинът корав

Но напоследък малко е болнав

Защото всичко вече го боли

И въпреки това търпи

 

Не може повече така

Да карат своите деца

Зад границата хляба да изкарват

И във лъжите на политиците да вярват

 

Да се моли за хляба си насъщен

Да е все така намръщен

Да е роб в собствената си страна

Да работи само за една храна

 

Стига толкова „Другари”

Вече всеки се опари

А търпилото ни свърши

А пък доверието скърши

 

Корав е Българинът  корав

Затова показва нрав

На целия свят ще покаже

И за пореден път ще смаже

Робството и геноцида

Ще покаже неговата сила

Ще окачи поредната си обеца

Носеща отново свобода

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Hristo Hristov All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...