Nov 13, 2018, 8:42 AM

Българин

  Poetry » Civic
701 1 0

Корав е Българинът корав

Но напоследък малко е болнав

Защото всичко вече го боли

И въпреки това търпи

 

Не може повече така

Да карат своите деца

Зад границата хляба да изкарват

И във лъжите на политиците да вярват

 

Да се моли за хляба си насъщен

Да е все така намръщен

Да е роб в собствената си страна

Да работи само за една храна

 

Стига толкова „Другари”

Вече всеки се опари

А търпилото ни свърши

А пък доверието скърши

 

Корав е Българинът  корав

Затова показва нрав

На целия свят ще покаже

И за пореден път ще смаже

Робството и геноцида

Ще покаже неговата сила

Ще окачи поредната си обеца

Носеща отново свобода

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Hristo Hristov All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...