13.11.2018 г., 8:42

Българин

699 1 0

Корав е Българинът корав

Но напоследък малко е болнав

Защото всичко вече го боли

И въпреки това търпи

 

Не може повече така

Да карат своите деца

Зад границата хляба да изкарват

И във лъжите на политиците да вярват

 

Да се моли за хляба си насъщен

Да е все така намръщен

Да е роб в собствената си страна

Да работи само за една храна

 

Стига толкова „Другари”

Вече всеки се опари

А търпилото ни свърши

А пък доверието скърши

 

Корав е Българинът  корав

Затова показва нрав

На целия свят ще покаже

И за пореден път ще смаже

Робството и геноцида

Ще покаже неговата сила

Ще окачи поредната си обеца

Носеща отново свобода

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Hristov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...