13 nov 2018, 8:42

Българин

  Poesía » Civil
697 1 0

Корав е Българинът корав

Но напоследък малко е болнав

Защото всичко вече го боли

И въпреки това търпи

 

Не може повече така

Да карат своите деца

Зад границата хляба да изкарват

И във лъжите на политиците да вярват

 

Да се моли за хляба си насъщен

Да е все така намръщен

Да е роб в собствената си страна

Да работи само за една храна

 

Стига толкова „Другари”

Вече всеки се опари

А търпилото ни свърши

А пък доверието скърши

 

Корав е Българинът  корав

Затова показва нрав

На целия свят ще покаже

И за пореден път ще смаже

Робството и геноцида

Ще покаже неговата сила

Ще окачи поредната си обеца

Носеща отново свобода

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Hristo Hristov Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...