26 нояб. 2015 г., 21:29

Българин

541 0 2

Българин

 

Моята малка България,

китната градина на баба.

Съдбата прегърбена натовари я

от нея да си изкарва хляба.

 

Моята малка България,

гробът на татко и дядо,

и една дълга история,

дето от гордост засяда.

 

Моята малка България,

не можеш върховете й да изкачиш.

Хайдути верни там чакат потеря

и тръгваш след тях да вървиш.

 

Моята малка България,

равнини, долини и реки,

на природата чудната феерия,

която в Теб единствен трепти.

 

Моята малка България,

с едно магаре да я изореш,

с крина зърно да я засееш

и да чуеш гласа ù – мистерия,

 

която Ти единствен ще я разбереш.

 

 Бойко Беров - botyo

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бойко Беров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...