Българин
Моята малка България,
китната градина на баба.
Съдбата прегърбена натовари я
от нея да си изкарва хляба.
Моята малка България,
гробът на татко и дядо,
и една дълга история,
дето от гордост засяда.
Моята малка България,
не можеш върховете й да изкачиш.
Хайдути верни там чакат потеря
и тръгваш след тях да вървиш.
Моята малка България,
равнини, долини и реки,
на природата чудната феерия,
която в Теб единствен трепти.
Моята малка България,
с едно магаре да я изореш,
с крина зърно да я засееш
и да чуеш гласа ù – мистерия,
която Ти единствен ще я разбереш.
Бойко Беров - botyo
© Бойко Беров Всички права запазени