26.11.2015 г., 21:29

Българин

542 0 2

Българин

 

Моята малка България,

китната градина на баба.

Съдбата прегърбена натовари я

от нея да си изкарва хляба.

 

Моята малка България,

гробът на татко и дядо,

и една дълга история,

дето от гордост засяда.

 

Моята малка България,

не можеш върховете й да изкачиш.

Хайдути верни там чакат потеря

и тръгваш след тях да вървиш.

 

Моята малка България,

равнини, долини и реки,

на природата чудната феерия,

която в Теб единствен трепти.

 

Моята малка България,

с едно магаре да я изореш,

с крина зърно да я засееш

и да чуеш гласа ù – мистерия,

 

която Ти единствен ще я разбереш.

 

 Бойко Беров - botyo

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бойко Беров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...