26 nov 2015, 21:29

Българин 

  Poesía » Civil
340 0 2

Българин

 

Моята малка България,

китната градина на баба.

Съдбата прегърбена натовари я

от нея да си изкарва хляба.

 

Моята малка България,

гробът на татко и дядо,

и една дълга история,

дето от гордост засяда.

 

Моята малка България,

не можеш върховете й да изкачиш.

Хайдути верни там чакат потеря

и тръгваш след тях да вървиш.

 

Моята малка България,

равнини, долини и реки,

на природата чудната феерия,

която в Теб единствен трепти.

 

Моята малка България,

с едно магаре да я изореш,

с крина зърно да я засееш

и да чуеш гласа ù – мистерия,

 

която Ти единствен ще я разбереш.

 

 Бойко Беров - botyo

 

 

© Бойко Беров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??