26 nov 2015, 21:29

Българин

  Poesía » Civil
543 0 2

Българин

 

Моята малка България,

китната градина на баба.

Съдбата прегърбена натовари я

от нея да си изкарва хляба.

 

Моята малка България,

гробът на татко и дядо,

и една дълга история,

дето от гордост засяда.

 

Моята малка България,

не можеш върховете й да изкачиш.

Хайдути верни там чакат потеря

и тръгваш след тях да вървиш.

 

Моята малка България,

равнини, долини и реки,

на природата чудната феерия,

която в Теб единствен трепти.

 

Моята малка България,

с едно магаре да я изореш,

с крина зърно да я засееш

и да чуеш гласа ù – мистерия,

 

която Ти единствен ще я разбереш.

 

 Бойко Беров - botyo

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бойко Беров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...