Nov 26, 2015, 9:29 PM

Българин

  Poetry » Civic
540 0 2

Българин

 

Моята малка България,

китната градина на баба.

Съдбата прегърбена натовари я

от нея да си изкарва хляба.

 

Моята малка България,

гробът на татко и дядо,

и една дълга история,

дето от гордост засяда.

 

Моята малка България,

не можеш върховете й да изкачиш.

Хайдути верни там чакат потеря

и тръгваш след тях да вървиш.

 

Моята малка България,

равнини, долини и реки,

на природата чудната феерия,

която в Теб единствен трепти.

 

Моята малка България,

с едно магаре да я изореш,

с крина зърно да я засееш

и да чуеш гласа ù – мистерия,

 

която Ти единствен ще я разбереш.

 

 Бойко Беров - botyo

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бойко Беров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...