21 авг. 2023 г., 08:06

Българийо!

599 0 3

  "О,майко моя,родино мила"
Защо ний тебе ,
почитаме само на празник,
защо в делник ,
ние забравяме те?
    Защо Българийо, ти
майка на смели и силни
българи ,оставили своите
семейства ,оставили страха,
са се изправили срещу онези
жадни за кръв лица.

    Защо Българийо ,ний  запазихме
само три имена и споменаваме
ги ний навсякъде ,а другите
безброй незнайни лица забравихме
и не споменахме?
     Защо ний днес наричаме се свободни?
Кат днес ний сме по-големи
робове на  медиите,
отколкото преди на турците!
    Защо ний днес се смятаме

 за повече българи ,

отколкото преди?
Кат преди ний сме

отстояли пред османското непокорство ,

ний запазили сме своите обичаи

,традиции,

ЕЗИК И КУЛТУРА.
СВОБОДА ний нямаме,

а заслужаваме ли ?
       Та питам се аз ,

 къде видяхте СВОБОДА ?
Дали СВОБОДА е да качваш

каквото желаеш в  социалните мрежи

или да не те е страх да бъдеш това ,

което искаш ,да не те е страх

да изразяваш свободно мнението си

и най-ваче

ДА ИМАШ МНЕНИЕ ПО ВЪПРОСА!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Stella Nikolova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво!! Много ми хареса стихотворението ти. Има голяма цензура заради "нашите" медиите финансирани отвън. Харесва ми, че засягаш тази тема тук и да, свободата не означава само да качваш каквото желаеш в социалните мрежи. Свобода е да излезеш навън, някъде на село и да се наслаждаваш на природата и чистия въздух. Технологиите ни рушат връзката с природата.
  • След "Моя страна, моя България", сега и "О, майко моя, Родино мила"
    Е те това е свободата, и шат, на патката главата!
  • Телевизията и компютрите изядоха мозъците на хората, затова май така стана Хубато е, че си загрижена какво става като цяло! Важното е да нямаш големи празни надежди в себе си, че ще го промениш Работи върху себе си и това е...

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...