Моя мила и скъпа страна,
моя китна, красива България,
след безчестия зли оцеля;
който мина, наследство остави!
Не една те настигна злина,
неведнъж те подгони разруха,
но ти смело ги преодоля
и достойно поемаше удари!
Мина сган не една през земите ти,
безчинстваха, грабиха и рушиха.
Опитомени от красотите ти,
други – в теб своя майка откриха.
Някой беше пленен от природата,
други - с хората сговор намериха,
тъжно трупаше ти своеволия,
с тебе сили истории мериха...
И минаваха, и в теб оставаха...
и харесваха те, и те отричаха.
Но не остана ти в забравата,
или те хулеха, или те обичаха!
Сякаш нещо при теб е магия
и си много различна, вълшебна.
Твоят въздух да мога дишам
е неизбежна, желана потребност!
Аз те обичам, каквато си – истинска,
гордо-страдаща, жалко-достойна,
незабравяща, неприпомняща,
тъжно дремеща... недоволна!
Моя майчице мила, Българийо,
ти си моята свидна родина,
аз така те обичам и зная,
безценно за мен е небето ти синьо!
...
© Екатерина Спасова Все права защищены