Моя мила и скъпа страна,

моя китна, красива България,

след безчестия зли оцеля;

който мина, наследство остави!

Не една те настигна злина,

неведнъж те подгони разруха,

но ти смело ги преодоля

и достойно поемаше удари!

Мина сган не една през земите ти,

безчинстваха, грабиха и рушиха.

Опитомени от красотите ти,

други – в теб своя майка откриха.

Някой беше пленен от природата,

други - с хората сговор намериха,

тъжно трупаше ти своеволия,

с тебе сили истории мериха...

И минаваха, и в теб оставаха...

и харесваха те, и те отричаха.

Но не остана ти в забравата,

или те хулеха, или те  обичаха!

Сякаш нещо при теб е магия

и си много различна, вълшебна.

Твоят въздух да мога дишам

е неизбежна, желана потребност!

Аз те обичам, каквато си – истинска,

гордо-страдаща, жалко-достойна,

незабравяща, неприпомняща,

тъжно дремеща... недоволна!

Моя майчице мила, Българийо,

ти си моята свидна родина,

аз така те обичам и зная, 

безценно за мен е небето ти синьо!

...