8 апр. 2011 г., 13:19

България

749 0 1

Българийо, любима!

С безкрайна красота, невъобразима...

За мен си ти една родина,

една родина, но незаменима.


Горите ти са толкова спокойни,

чуват само песента на птички пойни.

Планините ти високи пръскат твоя

чар надалеко, напосоки.


Реките ти са като буйните девойки,

но те сещат цялата любов, що им даваш.

За тях си майката и трябва винаги

от врагове да ги защитаваш.


Чужденците не знаят как твоите

цветя ухаят, но щом някой 

някога от тях случайно 

дойде тук, като Адам и

Ева, ще види и усети, че

това място някой някога наричал 

го е Раят!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дамяна Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...