Българийо, любима!

С безкрайна красота, невъобразима...

За мен си ти една родина,

една родина, но незаменима.

Горите ти са толкова спокойни,

чуват само песента на птички пойни.

Планините ти високи пръскат твоя

чар надалеко, напосоки.

Реките ти са като буйните девойки,

но те сещат цялата любов, що им даваш.

За тях си майката и трябва винаги

от врагове да ги защитаваш.

Чужденците не знаят как твоите

цветя ухаят, но щом някой 

някога от тях случайно 

дойде тук, като Адам и

Ева, ще види и усети, че

това място някой някога наричал 

го е Раят!