Apr 8, 2011, 1:19 PM

България

756 0 1

Българийо, любима!

С безкрайна красота, невъобразима...

За мен си ти една родина,

една родина, но незаменима.


Горите ти са толкова спокойни,

чуват само песента на птички пойни.

Планините ти високи пръскат твоя

чар надалеко, напосоки.


Реките ти са като буйните девойки,

но те сещат цялата любов, що им даваш.

За тях си майката и трябва винаги

от врагове да ги защитаваш.


Чужденците не знаят как твоите

цветя ухаят, но щом някой 

някога от тях случайно 

дойде тук, като Адам и

Ева, ще види и усети, че

това място някой някога наричал 

го е Раят!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дамяна Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...