27 февр. 2010 г., 19:01

България

799 0 1

  Писатели за нея писали са много,

 защото тя разпалва в душите огън.

Писали са за красивите ù планини

и за необятните зелени равнини,

 писали са и за бурното море,

сливащо се с кадифеното небе,

 писали са и ще продължават те да пишат

за полските цветя, които тъй примамливо миришат,

за летните ù нощи, тъй безкрайни,

огрявани от далечните звезди сияйни,

и не мога нищо по-различно днес да ви разкажа

 за розовите долини, реките и пейзажа,

 в който сякаш в едно се сливат небето и морето с планината,

 защото няма по-прекрасна от моята родина свята.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислава Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...