27.02.2010 г., 19:01

България

804 0 1

  Писатели за нея писали са много,

 защото тя разпалва в душите огън.

Писали са за красивите ù планини

и за необятните зелени равнини,

 писали са и за бурното море,

сливащо се с кадифеното небе,

 писали са и ще продължават те да пишат

за полските цветя, които тъй примамливо миришат,

за летните ù нощи, тъй безкрайни,

огрявани от далечните звезди сияйни,

и не мога нищо по-различно днес да ви разкажа

 за розовите долини, реките и пейзажа,

 в който сякаш в едно се сливат небето и морето с планината,

 защото няма по-прекрасна от моята родина свята.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислава Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...