Ve2666 (Василка Ябанджиева) Ve2666 (Василка Ябанджиева)
30 541
11 дек. 2014 г., 17:45

Българска роза

1.1K 0 2

Българска роза -

откъсната, пареща, помнеща

спомена за родния дом.

 

Българска роза -

ароматна, съхнеща,

навлизаща с взлом

в сънища, пътища.

Няма покой!

 

Носталгия -

силна, подтискаща,

по някой, по родния край.

 

Чувства -

преплитащи клони-

отпор на драми, комедии,

на сезоните в моя живот.

 

Българска роза -

вечна реклама, зов,

стремеж към Родина  и Мама!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • Ve2666 (Василка Ябанджиева)
    Ve2666 (Василка Ябанджиева)
    Благодаря за приятелството! То много значи за мен! Поздрави и спокойна нощ!
  • stoyna (Стойна Димова)
    stoyna (Стойна Димова)
    Произведението, което си публикувала е върхът! Много ми хареса!

    От началото до края си ме държала на изпъната струна!Радвам се, че така сполучливо си успяла да отразиш всичко! Неповторимо е!
    Поздрав, Васе! За тебе, българко и всеотдайна българска майко!
    Желая те много сила и здраве!
    Весели празници! Прегръщам те, приятелко!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0