11 dic 2014, 17:45

Българска роза

  Poesía
1.1K 0 2

Българска роза -

откъсната, пареща, помнеща

спомена за родния дом.

 

Българска роза -

ароматна, съхнеща,

навлизаща с взлом

в сънища, пътища.

Няма покой!

 

Носталгия -

силна, подтискаща,

по някой, по родния край.

 

Чувства -

преплитащи клони-

отпор на драми, комедии,

на сезоните в моя живот.

 

Българска роза -

вечна реклама, зов,

стремеж към Родина  и Мама!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за приятелството! То много значи за мен! Поздрави и спокойна нощ!
  • Произведението, което си публикувала е върхът! Много ми хареса!

    От началото до края си ме държала на изпъната струна!Радвам се, че така сполучливо си успяла да отразиш всичко! Неповторимо е!
    Поздрав, Васе! За тебе, българко и всеотдайна българска майко!
    Желая те много сила и здраве!
    Весели празници! Прегръщам те, приятелко!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...