11.12.2014 г., 17:45

Българска роза

1.1K 0 2

Българска роза -

откъсната, пареща, помнеща

спомена за родния дом.

 

Българска роза -

ароматна, съхнеща,

навлизаща с взлом

в сънища, пътища.

Няма покой!

 

Носталгия -

силна, подтискаща,

по някой, по родния край.

 

Чувства -

преплитащи клони-

отпор на драми, комедии,

на сезоните в моя живот.

 

Българска роза -

вечна реклама, зов,

стремеж към Родина  и Мама!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за приятелството! То много значи за мен! Поздрави и спокойна нощ!
  • Произведението, което си публикувала е върхът! Много ми хареса!

    От началото до края си ме държала на изпъната струна!Радвам се, че така сполучливо си успяла да отразиш всичко! Неповторимо е!
    Поздрав, Васе! За тебе, българко и всеотдайна българска майко!
    Желая те много сила и здраве!
    Весели празници! Прегръщам те, приятелко!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...