Ve2666 (Василка Ябанджиева) Ve2666 (Василка Ябанджиева)
30 541
11.12.2014 г., 17:45

Българска роза

1.1K 0 2

Българска роза -

откъсната, пареща, помнеща

спомена за родния дом.

 

Българска роза -

ароматна, съхнеща,

навлизаща с взлом

в сънища, пътища.

Няма покой!

 

Носталгия -

силна, подтискаща,

по някой, по родния край.

 

Чувства -

преплитащи клони-

отпор на драми, комедии,

на сезоните в моя живот.

 

Българска роза -

вечна реклама, зов,

стремеж към Родина  и Мама!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • Ve2666 (Василка Ябанджиева)
    Ve2666 (Василка Ябанджиева)
    Благодаря за приятелството! То много значи за мен! Поздрави и спокойна нощ!
  • stoyna (Стойна Димова)
    stoyna (Стойна Димова)
    Произведението, което си публикувала е върхът! Много ми хареса!

    От началото до края си ме държала на изпъната струна!Радвам се, че така сполучливо си успяла да отразиш всичко! Неповторимо е!
    Поздрав, Васе! За тебе, българко и всеотдайна българска майко!
    Желая те много сила и здраве!
    Весели празници! Прегръщам те, приятелко!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0