Защо му е будилник?
Той става преди пет!
Намества бавно кръста схванат,
намята своя избелял елек.
След туй пантофите обува
и джезвето приготвя за кафе.
Подвиква бабата, но май не чува,
кафето сипва в чашки две.
Към 10 със торбичката на "Била"
отправя се към близкия пазар.
О, боже мой, каква картинка мила,
под брадата с маската - аксесоар....
Обхожда всеки щанд за зеленчуци,
в ръка със списъка промоционален.
днес гости ще са двамата им внуци...
Ех, чакан ден! Емоционален!
Напълни жълтата торбичка
с домати, зеле, лук, спанак.
На връщане във тотото отби се
с талончето късмет да пробва пак.
По пътя купи "Трета възраст",
съвети в него колкото си щеш,
рецепти кулинарни се обсъждат
и други - от болежки да се отървеш.
Във вестничето пише още
какъв процент "ще му дадат"
и с колко левчета мизерни
утре пенсийката ще увеличат.
Нима не е работил честно,
съзнателно един живот?
Защо на някои е толкоз лесно
труда му да обезценят?
Но той върви, прибира се полека,
достоен, кротък, но и някак горд,
почти изпразнил портмонето,
но с любовта, с духа на Дон Кихот!
© Даниела Виткова Все права защищены