31 окт. 2020 г., 09:59

Български пенсионер

423 1 3

Защо му е будилник?
Той става преди пет!
Намества бавно кръста схванат,
намята своя избелял елек.

 

След туй пантофите обува
и джезвето приготвя за кафе.
Подвиква бабата, но май не чува,
кафето сипва в чашки две.

 

Към 10 със торбичката на "Била"
отправя се към близкия пазар.
О, боже мой, каква картинка мила,
под брадата с маската - аксесоар....

 

Обхожда всеки щанд за зеленчуци,
в ръка със списъка промоционален.
днес гости ще са двамата им внуци...
Ех, чакан ден! Емоционален!

 

Напълни жълтата торбичка
с домати, зеле, лук, спанак.
На връщане във тотото отби се
с талончето късмет да пробва пак.

 

По пътя купи "Трета възраст",
съвети в него колкото си щеш,
рецепти кулинарни се обсъждат
и други - от болежки да се отървеш.

 

Във вестничето пише още
какъв процент "ще му дадат"
и с колко левчета мизерни
утре пенсийката ще увеличат.

 

Нима не е работил честно,
съзнателно един живот?
Защо на някои е толкоз лесно
труда му да обезценят?

 

Но той върви, прибира се полека,
достоен, кротък, но и някак горд,
почти изпразнил портмонето,
но с любовта, с духа на Дон Кихот!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Виткова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това е жалкият ни български жавот. На достойните българи, даже и излъганите и вярващи като в религия в комунизмо-фашизма, а от друга страна някакви перекендеца, станали милиардерчета заради откраднатите пари на нацията и от мръсен комунистически произход, да им е.. чепа комунистически, се правят на елит...
  • Убие ли се и духа, убити сме!
    Благодаря!
  • То само духът му е останал...
    Поздравявам те.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...