31 oct 2020, 9:59

Български пенсионер

  Poesía » Civil
418 1 3

Защо му е будилник?
Той става преди пет!
Намества бавно кръста схванат,
намята своя избелял елек.

 

След туй пантофите обува
и джезвето приготвя за кафе.
Подвиква бабата, но май не чува,
кафето сипва в чашки две.

 

Към 10 със торбичката на "Била"
отправя се към близкия пазар.
О, боже мой, каква картинка мила,
под брадата с маската - аксесоар....

 

Обхожда всеки щанд за зеленчуци,
в ръка със списъка промоционален.
днес гости ще са двамата им внуци...
Ех, чакан ден! Емоционален!

 

Напълни жълтата торбичка
с домати, зеле, лук, спанак.
На връщане във тотото отби се
с талончето късмет да пробва пак.

 

По пътя купи "Трета възраст",
съвети в него колкото си щеш,
рецепти кулинарни се обсъждат
и други - от болежки да се отървеш.

 

Във вестничето пише още
какъв процент "ще му дадат"
и с колко левчета мизерни
утре пенсийката ще увеличат.

 

Нима не е работил честно,
съзнателно един живот?
Защо на някои е толкоз лесно
труда му да обезценят?

 

Но той върви, прибира се полека,
достоен, кротък, но и някак горд,
почти изпразнил портмонето,
но с любовта, с духа на Дон Кихот!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Виткова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това е жалкият ни български жавот. На достойните българи, даже и излъганите и вярващи като в религия в комунизмо-фашизма, а от друга страна някакви перекендеца, станали милиардерчета заради откраднатите пари на нацията и от мръсен комунистически произход, да им е.. чепа комунистически, се правят на елит...
  • Убие ли се и духа, убити сме!
    Благодаря!
  • То само духът му е останал...
    Поздравявам те.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...