31.10.2020 г., 9:59

Български пенсионер

416 1 3

Защо му е будилник?
Той става преди пет!
Намества бавно кръста схванат,
намята своя избелял елек.

 

След туй пантофите обува
и джезвето приготвя за кафе.
Подвиква бабата, но май не чува,
кафето сипва в чашки две.

 

Към 10 със торбичката на "Била"
отправя се към близкия пазар.
О, боже мой, каква картинка мила,
под брадата с маската - аксесоар....

 

Обхожда всеки щанд за зеленчуци,
в ръка със списъка промоционален.
днес гости ще са двамата им внуци...
Ех, чакан ден! Емоционален!

 

Напълни жълтата торбичка
с домати, зеле, лук, спанак.
На връщане във тотото отби се
с талончето късмет да пробва пак.

 

По пътя купи "Трета възраст",
съвети в него колкото си щеш,
рецепти кулинарни се обсъждат
и други - от болежки да се отървеш.

 

Във вестничето пише още
какъв процент "ще му дадат"
и с колко левчета мизерни
утре пенсийката ще увеличат.

 

Нима не е работил честно,
съзнателно един живот?
Защо на някои е толкоз лесно
труда му да обезценят?

 

Но той върви, прибира се полека,
достоен, кротък, но и някак горд,
почти изпразнил портмонето,
но с любовта, с духа на Дон Кихот!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Виткова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това е жалкият ни български жавот. На достойните българи, даже и излъганите и вярващи като в религия в комунизмо-фашизма, а от друга страна някакви перекендеца, станали милиардерчета заради откраднатите пари на нацията и от мръсен комунистически произход, да им е.. чепа комунистически, се правят на елит...
  • Убие ли се и духа, убити сме!
    Благодаря!
  • То само духът му е останал...
    Поздравявам те.

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...